7.03.2012 г., 0:34

Нощта е…

1.6K 0 25
Сребърни стъпки от Луната,
вълчи вой, разкъсващ тишината.
Тихо ръми от севера дъждец,
ехото спи в песента на щурец.

Нощта е плачеща цигулка,
искрица нежна от светулка.
Нощта е приказен воал,
без корен или пръстен без овал.

Светове тайни тя загатва.
Не е клеймо, не запечатва.
Пътници приема и изпраща.
Данъци не взема и не плаща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • imperfect (Яна )Отново ти благодаря!
  • Нощта - любимата ми част от денонощието... Тогава света потъва в загадъчност и всекидневното остава на заден план, давайки път на мистичното, безплътното... Поздравления, много ми хареса!
  • Благодаря ви сърдечно за вниманието!
    nininini (Нина Иванова)
    shumkd (Кадир Демир )
    sisidara (Сиси )
  • !!!
  • Eia (Росица Танчева) Поздрав и от мен, Роси! Благодаря!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...