Нощта е тъмна и вали.
    Ни една звезда
    не пръска капка светлина.
    И вятърът не вее, не гали
    голите клони
    на осиротелите дървета.
    Единствено тъмата
    протегнала ръка е към земята.
    С остри нокти тя раздира
    и рисува най-страшната картина,
    с къщи ,с хора,
    с растениа , с животни,
    а прилича на пустиня.
    Жалко - истина е , не-картина.
    И сама съм в този стръмен час,
    вървейки под дъжда,
    по мокрия паваж,
    танцувам страстен танца
    със смъртта
    на фона на черния пейзаж
    изрисувал майсторски нощта.