Нощта е тъмна и вали
Ни една звезда
не пръска капка светлина.
И вятърът не вее, не гали
голите клони
на осиротелите дървета.
Единствено тъмата
протегнала ръка е към земята.
С остри нокти тя раздира
и рисува най-страшната картина,
с къщи ,с хора,
с растениа , с животни,
а прилича на пустиня.
Жалко - истина е , не-картина.
И сама съм в този стръмен час,
вървейки под дъжда,
по мокрия паваж,
танцувам страстен танца
със смъртта
на фона на черния пейзаж
изрисувал майсторски нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Дамянова Всички права запазени
браво