Нощта е тъмна и вали
Ни една звезда
не пръска капка светлина.
И вятърът не вее, не гали
голите клони
на осиротелите дървета.
Единствено тъмата
протегнала ръка е към земята.
С остри нокти тя раздира
и рисува най-страшната картина,
с къщи ,с хора,
с растениа , с животни,
а прилича на пустиня.
Жалко - истина е , не-картина.
И сама съм в този стръмен час,
вървейки под дъжда,
по мокрия паваж,
танцувам страстен танца
със смъртта
на фона на черния пейзаж
изрисувал майсторски нощта.
© Теодора Дамянова All rights reserved.
браво