Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
8 may 2010, 8:49

Нощта изприда на къдели обич 

  Poesía » De amor
580 0 8

Нощта изприда на къдели звездна обич
в моление от шепот тих,
луната, твоя лик побрала,
блести в две капчици сълзи.
Любов по пръстите се дави
сред пухкавите облаци - мечти.
Вселената, душата ми побрала,
и тази нощ със твоя глас мълчи.
Надежди - минало от вчера -
легло застилат ми от две зеници,
полягвам тихо сред звездите
в обятия на нежни спомени.
И всичкото трептене на звездите
не могат да ми върнат онзи миг
от светлодумия изречени,
но недописани във този стих.
Изгубват дните свойте стъпки,
а нощите сред нишки от мечти
въздишат накъделени от обич
и още търсят твоите очи.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разчеса ми сплъстената чувственост! Красиви чувства и мисли плетеш, Джейни!
  • Като приказка си го наредила този стих ....стоях тук и дълго се наслаждавах на красивите думи, породени от чувството ти!

    "И всичкото трептене на звездите
    не могат да ми върнат онзи миг
    от светлодумия изречени,
    но недописани във този стих." ....защото ЛЮБОВТА не може да се допише...нали ?
  • Красота... ! И болката е вдъхновение, а май, най- вече тя...
  • Преследваме нещо, защото резултатът ще обогати нашият живот, а не защото без него ще се чувстваме нещастни!!!
    Прекрасно е!!!
  • Обич......!
  • И ВСИЧКОТО ТРЕПТЕНЕ НА ДВЕЗДИТЕ НЕ МОЖЕ ДА МИ ВЪРНЕ ОНЯ МИГ-СТРАХОТНО НО ИЗПРИДА МИ ПРЕПЪНА
  • "Моление от шепот тих"

    Джейни.......
  • Дже, ей това направо ме...- "Вселената, душата ми побрала,
    и тази нощ със твоя глас мълчи."
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??