Нощта изприда на къдели обич
Нощта изприда на къдели звездна обич
в моление от шепот тих,
луната, твоя лик побрала,
блести в две капчици сълзи.
Любов по пръстите се дави
сред пухкавите облаци - мечти.
Вселената, душата ми побрала,
и тази нощ със твоя глас мълчи.
Надежди - минало от вчера -
легло застилат ми от две зеници,
полягвам тихо сред звездите
в обятия на нежни спомени.
И всичкото трептене на звездите
не могат да ми върнат онзи миг
от светлодумия изречени,
но недописани във този стих.
Изгубват дните свойте стъпки,
а нощите сред нишки от мечти
въздишат накъделени от обич
и още търсят твоите очи.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
