26 mar 2008, 18:04

Нощта на камионите

  Poesía
988 0 11
Тежки са тези колела -
като тежки вериги се влачат,
напред, назад и навсякъде -
още малко и ще заплачат.

Дълбока нощ е! Вали!
А навън камионите бягат...
В такова време не се спи,
а хората вече си лягат.

Седим на различната маса
и всеки мълчи приказливо,
тъжните ни лица са украса
сред това представление сиво.

Няма спасение... от съня
и душата ми бавно отлита
към непознати светове
за радостта от тъгата да пита.

Тежки са тези желания -
превиват ме цяла о пода...
А камионите отминават
като еднодневната мода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...