Нощта на камионите
като тежки вериги се влачат,
напред, назад и навсякъде -
още малко и ще заплачат.
Дълбока нощ е! Вали!
А навън камионите бягат...
В такова време не се спи,
а хората вече си лягат.
Седим на различната маса
и всеки мълчи приказливо,
тъжните ни лица са украса
сред това представление сиво.
Няма спасение... от съня
и душата ми бавно отлита
към непознати светове
за радостта от тъгата да пита.
Тежки са тези желания -
превиват ме цяла о пода...
А камионите отминават
като еднодневната мода!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
