Mar 26, 2008, 6:04 PM

Нощта на камионите

  Poetry
986 0 11
Тежки са тези колела -
като тежки вериги се влачат,
напред, назад и навсякъде -
още малко и ще заплачат.

Дълбока нощ е! Вали!
А навън камионите бягат...
В такова време не се спи,
а хората вече си лягат.

Седим на различната маса
и всеки мълчи приказливо,
тъжните ни лица са украса
сред това представление сиво.

Няма спасение... от съня
и душата ми бавно отлита
към непознати светове
за радостта от тъгата да пита.

Тежки са тези желания -
превиват ме цяла о пода...
А камионите отминават
като еднодневната мода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...