krvelkov (Красимир)
265 334
15 abr 2013, 13:30

Нощта на падащите звезди 

  Poesía » De amor
1554 0 5
 
Умря и тази нощ, а беше жива.
Небето - пълно със звезди.
Ти беше гола, като самодива,
и пиеше от моите сълзи.

Говорех ти, стихът висеше в тишината.
Не виждах, чувствах необятността.
Телата ни - творение на сатаната,
пречистваха се в огъня на любовта.

Красиво беше, ала много малко.
Нощта умираше и падаха звезди.
Душите ни се върнаха и жалко,
магията се свърши и боли...

© Красимир Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??