krvelkov (Красимир)
258 324
15.04.2013 г., 13:30 ч.

Нощта на падащите звезди 

  Поезия » Любовна
1513 0 5
 
Умря и тази нощ, а беше жива.
Небето - пълно със звезди.
Ти беше гола, като самодива,
и пиеше от моите сълзи.

Говорех ти, стихът висеше в тишината.
Не виждах, чувствах необятността.
Телата ни - творение на сатаната,
пречистваха се в огъня на любовта.

Красиво беше, ала много малко.
Нощта умираше и падаха звезди.
Душите ни се върнаха и жалко,
магията се свърши и боли...

© Красимир Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??