Нощта на падащите звезди
Умря и тази нощ, а беше жива.
Небето - пълно със звезди.
Ти беше гола, като самодива,
и пиеше от моите сълзи.
Говорех ти, стихът висеше в тишината.
Не виждах, чувствах необятността.
Телата ни - творение на сатаната,
пречистваха се в огъня на любовта.
Красиво беше, ала много малко.
Нощта умираше и падаха звезди.
Душите ни се върнаха и жалко,
магията се свърши и боли...
© Красимир All rights reserved.
