krvelkov (Красимир)
265 334
Apr 15, 2013, 1:30 PM

Нощта на падащите звезди 

  Poetry » Love
1553 0 5
 
Умря и тази нощ, а беше жива.
Небето - пълно със звезди.
Ти беше гола, като самодива,
и пиеше от моите сълзи.

Говорех ти, стихът висеше в тишината.
Не виждах, чувствах необятността.
Телата ни - творение на сатаната,
пречистваха се в огъня на любовта.

Красиво беше, ала много малко.
Нощта умираше и падаха звезди.
Душите ни се върнаха и жалко,
магията се свърши и боли...

© Красимир All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??