Потъват във мъглата тихи,
забулени от нощен хлад,
като размазани са щрихи
картините на злобен град!
Под моста плахо заиграли
са черни сенки от кристал,
трепери просяк сам...и жали,
присвит в балтонче от печал!
Напукана ръката черна,
трепереща напред подал,
стопява се нощта неверна
и чезне всичко в мръсна кал!
Присвит е на кълбо фенера,
ръждива дава светлина.
Как иска ми се да намеря
във таз картина топлина....
Изтъркана пара да пусна
в треперещата му ръка...
Кат просяка ме ти напусна
разбрала.....моята вина!
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados