Нощта на звуците

12 oct 2004, 21:30

Poesía

1040 0 0

Нощта на звуците
на самотата
и само аз
тежи
виж
луната,
дори и тя се скри
Ще свия времето,
това го мога
и ще премине като миг
ще издълбае,
в душата малка рана
която малко ще боли,
а после бавно
самотата в звуци
ще заспи..

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Нощта на звуците

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas