Нощта на звуците

12 окт. 2004 г., 21:30

Поэзия

1044 0 0

Нощта на звуците
на самотата
и само аз
тежи
виж
луната,
дори и тя се скри
Ще свия времето,
това го мога
и ще премине като миг
ще издълбае,
в душата малка рана
която малко ще боли,
а после бавно
самотата в звуци
ще заспи..

Нощта на звуците

Свързани произведения

Комментарии

Предложения