Нощта на звуците

12.10.2004 г., 21:30 ч.

Поезия

1043 0 0

Нощта на звуците
на самотата
и само аз
тежи
виж
луната,
дори и тя се скри
Ще свия времето,
това го мога
и ще премине като миг
ще издълбае,
в душата малка рана
която малко ще боли,
а после бавно
самотата в звуци
ще заспи..

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Нощта на звуците

Свързани произведения

Коментари

Предложения