Нощта на звуците

Oct 12, 2004, 9:30 PM

Poetry

1041 0 0

Нощта на звуците
на самотата
и само аз
тежи
виж
луната,
дори и тя се скри
Ще свия времето,
това го мога
и ще премине като миг
ще издълбае,
в душата малка рана
която малко ще боли,
а после бавно
самотата в звуци
ще заспи..

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Нощта на звуците

Свързани произведения

Comments

Random works