11 oct 2007, 14:35

Нощта поляга върху хълма 

  Poesía
1125 0 9
 




Нощта поляга върху хълма -

предяща черна  котка -

неподвижна, но тъй жива.


Погали я.

От главата до опашката.


Ще ти отвърне с цялото си тяло,

ще те обгърне козината мека

ще те поеме цялата -

без край и без начало,

теб - прашинка лека

в унеса на битието.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??