Нощта поляга върху хълма -
предяща черна котка -
неподвижна, но тъй жива.
Погали я.
От главата до опашката.
Ще ти отвърне с цялото си тяло,
ще те обгърне козината мека
ще те поеме цялата -
без край и без начало,
теб - прашинка лека
в унеса на битието.
© Мариана Всички права запазени