В очакване на дъжда
Нощта се спусна като пеперуда,
до прозореца потънал в тишина,
с целувката си изумрудена
целуна набръчканата самота.
Тя в този миг, като видение
събра в шепи капчици живот,
изплакна ми очите пресушени,
както дъждът надвесеният свод.
На струйки мракът се разкъса
виждам ясно, образът във мен,
и блясъкът на утринта лъчиста,
събуди топли спомени за теб.
Огънят на залеза ме покори,
пламъкът му ближе моите устни,
пропукват в косите ми искри,
дорде дъждът над мен се спусне!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
