Нощта ще бъде топла...

Poesía » Del paisaje

721 0 2

Портокаловият остров сред сивотата на безкрайните следи

отразява се в стъклото на измъчени души от радост.

А смъртта дебне под ръката божия, голяма и могъща,

само нейде тъжният комин пуши с остатъци от дим.

Под тази красота синьото небе се крие с було,

от другата страна измъчени души оставят лилава следа,

само старата липа с окапали листа космата е ръка,

която иска с нежността си тревата влажна да притисне.

Лилавото кълбо, рязано с нож от мрамор,

седи над заспалия живот сред новите огнища,

бавно ще заспи всяка душа, обляна от топлината на нощта,

всеки сам ще се събуди от студенината на града...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Dark_Island (Таня Георгиева)

И на мен ми се ще да си поизмъча душата с радост
А сега е застинала в неразбиране

2008-12-19T10:48:20+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

Впрегнах всичкото въображение, с което разполагам (не е малко, повярвай), нооо... нито успях да си представя картината, която описваш, нито пък разбрах нещо.
Извинявай!

2008-12-19T10:41:59+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0