Нощта ще бъде топла...
Портокаловият остров сред сивотата на безкрайните следи
отразява се в стъклото на измъчени души от радост.
А смъртта дебне под ръката божия, голяма и могъща,
само нейде тъжният комин пуши с остатъци от дим.
Под тази красота синьото небе се крие с було,
от другата страна измъчени души оставят лилава следа,
само старата липа с окапали листа космата е ръка,
която иска с нежността си тревата влажна да притисне.
Лилавото кълбо, рязано с нож от мрамор,
седи над заспалия живот сред новите огнища,
бавно ще заспи всяка душа, обляна от топлината на нощта,
всеки сам ще се събуди от студенината на града...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Къшев Всички права запазени
