Нощта ще бъде топла...

Poetry » Landscape

713 0 2

Портокаловият остров сред сивотата на безкрайните следи

отразява се в стъклото на измъчени души от радост.

А смъртта дебне под ръката божия, голяма и могъща,

само нейде тъжният комин пуши с остатъци от дим.

Под тази красота синьото небе се крие с було,

от другата страна измъчени души оставят лилава следа,

само старата липа с окапали листа космата е ръка,

която иска с нежността си тревата влажна да притисне.

Лилавото кълбо, рязано с нож от мрамор,

седи над заспалия живот сред новите огнища,

бавно ще заспи всяка душа, обляна от топлината на нощта,

всеки сам ще се събуди от студенината на града...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dark_Island (Таня Георгиева)

И на мен ми се ще да си поизмъча душата с радост
А сега е застинала в неразбиране

2008-12-19T10:48:20+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

Впрегнах всичкото въображение, с което разполагам (не е малко, повярвай), нооо... нито успях да си представя картината, която описваш, нито пък разбрах нещо.
Извинявай!

2008-12-19T10:41:59+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0