Нощта ще бъде топла...
Портокаловият остров сред сивотата на безкрайните следи
отразява се в стъклото на измъчени души от радост.
А смъртта дебне под ръката божия, голяма и могъща,
само нейде тъжният комин пуши с остатъци от дим.
Под тази красота синьото небе се крие с було,
от другата страна измъчени души оставят лилава следа,
само старата липа с окапали листа космата е ръка,
която иска с нежността си тревата влажна да притисне.
Лилавото кълбо, рязано с нож от мрамор,
седи над заспалия живот сред новите огнища,
бавно ще заспи всяка душа, обляна от топлината на нощта,
всеки сам ще се събуди от студенината на града...
© Атанас Къшев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Впрегнах всичкото въображение, с което разполагам (не е малко, повярвай), нооо... нито успях да си представя картината, която описваш, нито пък разбрах нещо.
Извинявай!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А сега е застинала в неразбиране