26 abr 2008, 13:35

Нощта във Витлеем

  Poesía » Otra
1.2K 0 4
                НОЩТА ВЪВ ВИТЛЕЕМ

С две дръжки мечовете тази нощ са,
деветдесет и девет сънища сънува всеки стотник,
и съгледвачите разколебани са от тишината.
Извор или още облак е водата,
която някога ще дойде във Йордан.

И пътища ще губят имената си,
и скитници ще питат за съдбата си.
А вимето на тази нощ е пълно.
Не всичкото посято ще покьлне.
Ще дойде не повикан, а призван.
Сега какво ли му е на дървото,
което ще поеме кьм Голгота,
и как не спира в жилите му сокът.
Каква съдба - по-нежна, по-жестока върху
ти - нероден, а прикован!
Все някак тази нощ ще преживеем,
ще я забравим и ще я възпеем.
Ще ни поръси и на утрото прашецът.
И трън ще се намери - за венеца,
сред толкова цветя из тез поляни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Делов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...