Нощта във Витлеем
НОЩТА ВЪВ ВИТЛЕЕМ
С две дръжки мечовете тази нощ са,
деветдесет и девет сънища сънува всеки стотник,
и съгледвачите разколебани са от тишината.
Извор или още облак е водата,
която някога ще дойде във Йордан.
И пътища ще губят имената си,
и скитници ще питат за съдбата си.
А вимето на тази нощ е пълно.
Не всичкото посято ще покьлне.
Ще дойде не повикан, а призван.
Сега какво ли му е на дървото,
което ще поеме кьм Голгота,
и как не спира в жилите му сокът.
Каква съдба - по-нежна, по-жестока върху
ти - нероден, а прикован!
Все някак тази нощ ще преживеем,
ще я забравим и ще я възпеем.
Ще ни поръси и на утрото прашецът.
И трън ще се намери - за венеца,
сред толкова цветя из тез поляни.
С две дръжки мечовете тази нощ са,
деветдесет и девет сънища сънува всеки стотник,
и съгледвачите разколебани са от тишината.
Извор или още облак е водата,
която някога ще дойде във Йордан.
И пътища ще губят имената си,
и скитници ще питат за съдбата си.
А вимето на тази нощ е пълно.
Не всичкото посято ще покьлне.
Ще дойде не повикан, а призван.
Сега какво ли му е на дървото,
което ще поеме кьм Голгота,
и как не спира в жилите му сокът.
Каква съдба - по-нежна, по-жестока върху
ти - нероден, а прикован!
Все някак тази нощ ще преживеем,
ще я забравим и ще я възпеем.
Ще ни поръси и на утрото прашецът.
И трън ще се намери - за венеца,
сред толкова цветя из тез поляни.
© Константин Делов All rights reserved.
