7 feb 2018, 23:17

Носителите на доброто

800 0 0

                                     Светла улица, вечер с много празничен дъх,

                                     някой сбъдва мечти и раздава надежди,

                                     на омраза шумът чух как скоро заглъхва,

                                     за добро се оглеждаш, ала то те поглежда.

 

                                     Бели, ярки усмивки как лекуват души,

                                     а душите са обезверени, самотни,   

                                     да направи магия старица реши,

                                     тя за нея прошепна в този миг на листото.

 

                                     Мъж раздава стотинки на тичащи деца,

                                     в торбата с която е има играчки,  

                                     нежни, мили кристалчета вече детски лица,

                                     рикша със сладолед си върви без спирачка.

 

                                     Няма, няма да спре, само за да раздава,

                                     тя ще има единствено малко почивка,

                                     едно момиче тъй мило с дрехата си остава

                                     ще я даде на просяк, ще е топла завивка.

 

                                     Музиканти с безплатно дадени им цигулки,

                                     даде ги музикант който всички обичат,

                                     с рокли шити, безплатно дадени са на булки,

                                     ромските булки във вярност с усмивка се вричат.

 

                                     Мъж млад който храна е раздал за семейства,

                                     в тези къщи прилични, с много неща помага,

                                     оцветяват в яркочервено спорното време,

                                     топлина и надежда си играят на прага.

 

                                     Вяра има в живота, има радостен миг,

                                     не е скъсана дреха, а със здрав плат животът,     

                                     заедно сме във всичко, ние не сме сами,

                                     не е мъртво доброто, не е мъртво доброто.

 

                                     Щастие свири песен в моя дом, аз видях

                                     хора сами творящи нещо, не и самотни,

                                     нито помен от страх, нито мисъл за грях,

                                     има милиони носители на доброто.

 

                                      29.11.17

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...