7 февр. 2018 г., 23:17

Носителите на доброто

801 0 0

                                     Светла улица, вечер с много празничен дъх,

                                     някой сбъдва мечти и раздава надежди,

                                     на омраза шумът чух как скоро заглъхва,

                                     за добро се оглеждаш, ала то те поглежда.

 

                                     Бели, ярки усмивки как лекуват души,

                                     а душите са обезверени, самотни,   

                                     да направи магия старица реши,

                                     тя за нея прошепна в този миг на листото.

 

                                     Мъж раздава стотинки на тичащи деца,

                                     в торбата с която е има играчки,  

                                     нежни, мили кристалчета вече детски лица,

                                     рикша със сладолед си върви без спирачка.

 

                                     Няма, няма да спре, само за да раздава,

                                     тя ще има единствено малко почивка,

                                     едно момиче тъй мило с дрехата си остава

                                     ще я даде на просяк, ще е топла завивка.

 

                                     Музиканти с безплатно дадени им цигулки,

                                     даде ги музикант който всички обичат,

                                     с рокли шити, безплатно дадени са на булки,

                                     ромските булки във вярност с усмивка се вричат.

 

                                     Мъж млад който храна е раздал за семейства,

                                     в тези къщи прилични, с много неща помага,

                                     оцветяват в яркочервено спорното време,

                                     топлина и надежда си играят на прага.

 

                                     Вяра има в живота, има радостен миг,

                                     не е скъсана дреха, а със здрав плат животът,     

                                     заедно сме във всичко, ние не сме сами,

                                     не е мъртво доброто, не е мъртво доброто.

 

                                     Щастие свири песен в моя дом, аз видях

                                     хора сами творящи нещо, не и самотни,

                                     нито помен от страх, нито мисъл за грях,

                                     има милиони носители на доброто.

 

                                      29.11.17

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...