Носителите на доброто
Светла улица, вечер с много празничен дъх,
някой сбъдва мечти и раздава надежди,
на омраза шумът чух как скоро заглъхва,
за добро се оглеждаш, ала то те поглежда.
Бели, ярки усмивки как лекуват души,
а душите са обезверени, самотни,
да направи магия старица реши,
тя за нея прошепна в този миг на листото.
Мъж раздава стотинки на тичащи деца,
в торбата с която е има играчки,
нежни, мили кристалчета вече детски лица,
рикша със сладолед си върви без спирачка.
Няма, няма да спре, само за да раздава,
тя ще има единствено малко почивка,
едно момиче тъй мило с дрехата си остава
ще я даде на просяк, ще е топла завивка.
Музиканти с безплатно дадени им цигулки,
даде ги музикант който всички обичат,
с рокли шити, безплатно дадени са на булки,
ромските булки във вярност с усмивка се вричат.
Мъж млад който храна е раздал за семейства,
в тези къщи прилични, с много неща помага,
оцветяват в яркочервено спорното време,
топлина и надежда си играят на прага.
Вяра има в живота, има радостен миг,
не е скъсана дреха, а със здрав плат животът,
заедно сме във всичко, ние не сме сами,
не е мъртво доброто, не е мъртво доброто.
Щастие свири песен в моя дом, аз видях
хора сами творящи нещо, не и самотни,
нито помен от страх, нито мисъл за грях,
има милиони носители на доброто.
29.11.17
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор спасов Всички права запазени
