Носталгични сънища

25 oct 2013, 16:33

Poesía » De amor

453 0 0

И пак го сънувах. Всеки сантиметър. Всеки милиметър.

Извивките на устните му, които се водеха за усмивка.

Очите му, които така ме изучаваха.

Ръцете му - меки като коприна,

гласът му - като детски смях, сякаш като го слушаш се раждаш наново.

Целувките му - все така топли и нежни.

Идва внезапно и променя света ми, дори и в сънищата.

Всичко ме връща към миналото. А беше мой.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.