25.10.2013 г., 16:33

Носталгични сънища

704 0 0

И пак го сънувах. Всеки сантиметър. Всеки милиметър.

Извивките на устните му, които се водеха за усмивка.

Очите му, които така ме изучаваха.

Ръцете му - меки като коприна, 

гласът му - като детски смях, сякаш като го слушаш се раждаш наново.

Целувките му - все така топли и нежни.

Идва внезапно и променя света ми, дори и в сънищата.

Всичко ме връща към миналото. А беше мой.

 


 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечна Носталгия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...