25 окт. 2013 г., 16:33

Носталгични сънища 

  Поэзия » Любовная
452 0 0

И пак го сънувах. Всеки сантиметър. Всеки милиметър.

Извивките на устните му, които се водеха за усмивка.

Очите му, които така ме изучаваха.

Ръцете му - меки като коприна, 

гласът му - като детски смях, сякаш като го слушаш се раждаш наново.

Целувките му - все така топли и нежни.

Идва внезапно и променя света ми, дори и в сънищата.

Всичко ме връща към миналото. А беше мой.

 


 


© Вечна Носталгия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??