И пак го сънувах. Всеки сантиметър. Всеки милиметър.
Извивките на устните му, които се водеха за усмивка.
Очите му, които така ме изучаваха.
Ръцете му - меки като коприна,
гласът му - като детски смях, сякаш като го слушаш се раждаш наново.
Целувките му - все така топли и нежни.
Идва внезапно и променя света ми, дори и в сънищата.
Всичко ме връща към миналото. А беше мой.