Не знам защо, но винаги е тъжно,
когато със приятелство се лъжем,
когато убеждаваме се двама,
че даже спомен във сърцата няма.
Когато се залъгваме нелепо,
че чувствата във нас са шепа пепел,
че най-безценен дар е свободата.
И колко леко се върви нататък -
без срещи, без надежди, без окови...
Споделяме за връзките си нови.
Надлъгваме се колко сме щастливи.
И колко тази поза ни отива! ...