May 4, 2008, 12:46 PM

Носталгично

Poetry » Love

904 0 17

Не знам защо, но винаги е тъжно,
когато със приятелство се лъжем,
когато убеждаваме се двама,
че даже спомен във сърцата няма.
Когато се залъгваме нелепо,
че чувствата във нас са шепа пепел,
че най-безценен дар е свободата.
И колко леко се върви нататък -
без срещи, без надежди, без окови...

Споделяме за връзките си нови.
Надлъгваме се колко сме щастливи.
И колко тази поза ни отива!

А вечер дълго гледаме звездите...
Във тях блестят на другия очите.
В една сълза копнежът се спотайва.

За миг разкрили огнената тайна,
заспиваме със живата си рана,
че толкова любов е разпиляна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Ти умееш да цениш любовта както малко други хора. От това се ражда неповторима поезия!

Между другото, харесвам и как форматираш стихотворенията си - как разчупваш стандартните четиристишия и групираш стиховете според смисъла. Това е част от стила ти.

2011-11-29T18:30:52+02:00
natiii (Наташа Басарова)

А има ли приятелство без спомен в сърцата?Поздрав!

2008-05-06T15:55:45+03:00
ananke (Радослав Смилков)

!
Поздрави!

2008-05-05T18:22:02+03:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Прекрасно е!!!

2008-05-05T17:05:08+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Много ми хареса.

"...заспиваме със живата си рана,
че толкова любов е разпиляна..."

Искрен поздрав!

2008-05-05T16:00:50+03:00