Не знам защо, но винаги е тъжно, когато със приятелство се лъжем, когато убеждаваме се двама, че даже спомен във сърцата няма. Когато се залъгваме нелепо, че чувствата във нас са шепа пепел, че най-безценен дар е свободата. И колко леко се върви нататък - без срещи, без надежди, без окови...
Споделяме за връзките си нови. Надлъгваме се колко сме щастливи. И колко тази поза ни отива!
А вечер дълго гледаме звездите... Във тях блестят на другия очите. В една сълза копнежът се спотайва.
За миг разкрили огнената тайна, заспиваме със живата си рана, че толкова любов е разпиляна...
Ти умееш да цениш любовта както малко други хора. От това се ражда неповторима поезия!
Между другото, харесвам и как форматираш стихотворенията си - как разчупваш стандартните четиристишия и групираш стиховете според смисъла. Това е част от стила ти.
А вечер дълго гледаме звездите...
Във тях блестят на другия очите.
В една сълза копнежът се спотайва.
!!!!!!!!!
Прекрасна е поезията ти, Биaнка!!!
Прегръдки!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Между другото, харесвам и как форматираш стихотворенията си - как разчупваш стандартните четиристишия и групираш стиховете според смисъла. Това е част от стила ти.