Носталгично
Не знам защо, но винаги е тъжно,
когато със приятелство се лъжем,
когато убеждаваме се двама,
че даже спомен във сърцата няма.
Когато се залъгваме нелепо,
че чувствата във нас са шепа пепел,
че най-безценен дар е свободата.
И колко леко се върви нататък -
без срещи, без надежди, без окови...
Споделяме за връзките си нови.
Надлъгваме се колко сме щастливи.
И колко тази поза ни отива!
А вечер дълго гледаме звездите...
Във тях блестят на другия очите.
В една сълза копнежът се спотайва.
За миг разкрили огнената тайна,
заспиваме със живата си рана,
че толкова любов е разпиляна...
когато със приятелство се лъжем,
когато убеждаваме се двама,
че даже спомен във сърцата няма.
Когато се залъгваме нелепо,
че чувствата във нас са шепа пепел,
че най-безценен дар е свободата.
И колко леко се върви нататък -
без срещи, без надежди, без окови...
Споделяме за връзките си нови.
Надлъгваме се колко сме щастливи.
И колко тази поза ни отива!
А вечер дълго гледаме звездите...
Във тях блестят на другия очите.
В една сълза копнежът се спотайва.
За миг разкрили огнената тайна,
заспиваме със живата си рана,
че толкова любов е разпиляна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
