19 sept 2007, 14:36

НОСТАЛГИЧНО

  Poesía
805 0 12
 

Носталгично тъпчат ветровете

загорелите от лятото листа.

Носталгично свърши наш'то време

в крайната отсечка на дъжда.


Носталгично не можа да ме обикнеш,

но сърцето като морска светлина

пак ще чака кораба да се завърне -

зъзнещо, самотно на брега.


Носталгично блъскат се мъглите.

Неприлично плаче гордостта.

Аз ще бъда нечие момиче.

Споделена пътеводна светлина.

97'

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Джейни, имам нужда от тази светлинка, за да ми напомня, че има хора като теб, които ме обичат и мислят за мен. Целувам те!
  • "Аз ще бъда нечие момиче.

    Споделена пътеводна светлина."
    Да бъде слънчице!
    От цялата си душа ти го пожелавам!
    /Вчера бях на църква, запалих свещичка за теб с много любов/


  • Браво, Дима! Силен и хубав стих, въпреки че е тъжен! Поздрави!
  • Благодаря ви момичета за споделеността!
  • Аплодисменти!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...