НОСТАЛГИЧНО
Носталгично тъпчат ветровете
загорелите от лятото листа.
Носталгично свърши наш'то време
в крайната отсечка на дъжда.
Носталгично не можа да ме обикнеш,
но сърцето като морска светлина
пак ще чака кораба да се завърне -
зъзнещо, самотно на брега.
Носталгично блъскат се мъглите.
Неприлично плаче гордостта.
Аз ще бъда нечие момиче.
Споделена пътеводна светлина.
97'
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
