Носталгично тъпчат ветровете
загорелите от лятото листа.
Носталгично свърши наш'то време
в крайната отсечка на дъжда.
Носталгично не можа да ме обикнеш,
но сърцето като морска светлина
пак ще чака кораба да се завърне -
зъзнещо, самотно на брега.
Носталгично блъскат се мъглите.
Неприлично плаче гордостта.
Аз ще бъда нечие момиче.
Споделена пътеводна светлина. ...