2 oct 2008, 10:33

Носталгично

Poesía

1.4K 0 4

Товарът на дните руши моя дом,

последните спомени глухо дочувам,

полиците с книги, бутилката ром,

о, своето минало как бясно жадувам!

Познати лица, непознати мечти,

картини, потънали в прах от години,

погубени стонове от много сълзи,

откривам сега в този свят на робини.

Разкъсани кукли и стаи без порти,

тъй близки за мен, но и чужди, без плам,

дома през онези сиви прозорци

съглеждам и тайнствено връщам се там!

28. 02. 2008 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Карамелка (Ваня)

Страхотно е

2008-10-03T17:32:03+03:00
Razkolnikova (Ангелина Кънчева)

Като имам предвид мястото,и тайничко пасва,и тайнствено... в оригинал беше малко по-различно написано,лекичко го редактирах,но в последния ред не се бях вглеждала... забележката ти има право

2008-10-02T18:13:24+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Моите поздравления!
/може би имаш предвид "тайничко връщам се там"?/

2008-10-02T14:04:07+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Прекрасно е да има къде да се връщаш!Поздрави - много хубав стих!

2008-10-02T12:42:11+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0