2 окт. 2008 г., 10:33

Носталгично

1.4K 0 4

Товарът на дните руши моя дом,

последните спомени глухо дочувам,

полиците с книги, бутилката ром,

о, своето минало как бясно жадувам!

 

Познати лица, непознати мечти,

картини, потънали в прах от години,

погубени стонове от много сълзи,

откривам сега в този свят на робини.

 

Разкъсани кукли и стаи без порти,

тъй близки за мен, но и чужди, без плам,

дома през онези сиви прозорци

съглеждам и тайнствено връщам се там!

 

28. 02. 2008 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е
  • Като имам предвид мястото,и тайничко пасва,и тайнствено... в оригинал беше малко по-различно написано,лекичко го редактирах,но в последния ред не се бях вглеждала... забележката ти има право
  • Моите поздравления!
    /може би имаш предвид "тайничко връщам се там"?/
  • Прекрасно е да има къде да се връщаш!Поздрави - много хубав стих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...