2 окт. 2008 г., 10:33

Носталгично

1.4K 0 4

Товарът на дните руши моя дом,

последните спомени глухо дочувам,

полиците с книги, бутилката ром,

о, своето минало как бясно жадувам!

 

Познати лица, непознати мечти,

картини, потънали в прах от години,

погубени стонове от много сълзи,

откривам сега в този свят на робини.

 

Разкъсани кукли и стаи без порти,

тъй близки за мен, но и чужди, без плам,

дома през онези сиви прозорци

съглеждам и тайнствено връщам се там!

 

28. 02. 2008 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е
  • Като имам предвид мястото,и тайничко пасва,и тайнствено... в оригинал беше малко по-различно написано,лекичко го редактирах,но в последния ред не се бях вглеждала... забележката ти има право
  • Моите поздравления!
    /може би имаш предвид "тайничко връщам се там"?/
  • Прекрасно е да има къде да се връщаш!Поздрави - много хубав стих!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...