Oct 2, 2008, 10:33 AM

Носталгично

Poetry

1.4K 0 4

Товарът на дните руши моя дом,

последните спомени глухо дочувам,

полиците с книги, бутилката ром,

о, своето минало как бясно жадувам!

Познати лица, непознати мечти,

картини, потънали в прах от години,

погубени стонове от много сълзи,

откривам сега в този свят на робини.

Разкъсани кукли и стаи без порти,

тъй близки за мен, но и чужди, без плам,

дома през онези сиви прозорци

съглеждам и тайнствено връщам се там!

28. 02. 2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Карамелка (Ваня)

Страхотно е

2008-10-03T17:32:03+03:00
Razkolnikova (Ангелина Кънчева)

Като имам предвид мястото,и тайничко пасва,и тайнствено... в оригинал беше малко по-различно написано,лекичко го редактирах,но в последния ред не се бях вглеждала... забележката ти има право

2008-10-02T18:13:24+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Моите поздравления!
/може би имаш предвид "тайничко връщам се там"?/

2008-10-02T14:04:07+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Прекрасно е да има къде да се връщаш!Поздрави - много хубав стих!

2008-10-02T12:42:11+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0