Oct 2, 2008, 10:33 AM

Носталгично

  Poetry
1.4K 0 4

Товарът на дните руши моя дом,

последните спомени глухо дочувам,

полиците с книги, бутилката ром,

о, своето минало как бясно жадувам!

 

Познати лица, непознати мечти,

картини, потънали в прах от години,

погубени стонове от много сълзи,

откривам сега в този свят на робини.

 

Разкъсани кукли и стаи без порти,

тъй близки за мен, но и чужди, без плам,

дома през онези сиви прозорци

съглеждам и тайнствено връщам се там!

 

28. 02. 2008 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е
  • Като имам предвид мястото,и тайничко пасва,и тайнствено... в оригинал беше малко по-различно написано,лекичко го редактирах,но в последния ред не се бях вглеждала... забележката ти има право
  • Моите поздравления!
    /може би имаш предвид "тайничко връщам се там"?/
  • Прекрасно е да има къде да се връщаш!Поздрави - много хубав стих!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...