Fabiana (Галя Николова)
216 821
22 mar 2009, 21:43

Носталгично 

  Poesía » Del paisaje
653 0 5

Заваля тихо, есенно.

Онемяха щурците.

Сънят тази нощ

за мен е измислица.

В тежки мисли препъва се

и не носи покой.

Аз протягам ръце

и рисувам звезди,

нека мислено светят.

Кротко навън си вали

и е малко тъжно небето.

Извървя се и лятото,

но е живо във спомени,

за брега и морето,

за чайки и гларуси,

за жаркото слънце...

Заваля и е... есенно.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??