Fabiana (Галя Николова)
216 821
Mar 22, 2009, 9:43 PM

Носталгично 

  Poetry » Landscape
651 0 5

Заваля тихо, есенно.

Онемяха щурците.

Сънят тази нощ

за мен е измислица.

В тежки мисли препъва се

и не носи покой.

Аз протягам ръце

и рисувам звезди,

нека мислено светят.

Кротко навън си вали

и е малко тъжно небето.

Извървя се и лятото,

но е живо във спомени,

за брега и морето,

за чайки и гларуси,

за жаркото слънце...

Заваля и е... есенно.

© Галя Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??