Носталгично
Заваля тихо, есенно.
Онемяха щурците.
Сънят тази нощ
за мен е измислица.
В тежки мисли препъва се
и не носи покой.
Аз протягам ръце
и рисувам звезди,
нека мислено светят.
Кротко навън си вали
и е малко тъжно небето.
Извървя се и лятото,
но е живо във спомени,
за брега и морето,
за чайки и гларуси,
за жаркото слънце...
Заваля и е... есенно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены
