Носталгично
Заваля тихо, есенно.
Онемяха щурците.
Сънят тази нощ
за мен е измислица.
В тежки мисли препъва се
и не носи покой.
Аз протягам ръце
и рисувам звезди,
нека мислено светят.
Кротко навън си вали
и е малко тъжно небето.
Извървя се и лятото,
но е живо във спомени,
за брега и морето,
за чайки и гларуси,
за жаркото слънце...
Заваля и е... есенно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
