Fabiana (Галя Николова)
216 821
22.03.2009 г., 21:43 ч.

Носталгично 

  Поезия » Пейзажна
608 0 5

Заваля тихо, есенно.

Онемяха щурците.

Сънят тази нощ

за мен е измислица.

В тежки мисли препъва се

и не носи покой.

Аз протягам ръце

и рисувам звезди,

нека мислено светят.

Кротко навън си вали

и е малко тъжно небето.

Извървя се и лятото,

но е живо във спомени,

за брега и морето,

за чайки и гларуси,

за жаркото слънце...

Заваля и е... есенно.

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??