Носталгично

31 dic 2009, 15:03

Poesía

862 0 2

Дъждът отново се засели над града

и стана тъжно, мрачно, пусто.

Стаята потъна в тишина, дъждът

ритмично по перваза само чука.

И спомени връхлитат изведнъж,

пред мене - недопушена цигара,

албумите разлиствам със сълзи

и болката сърцето ми изгаря.

С усмивка ме гледат от там любими хора, вече починали.

Не мога да отида на гроба им сега ,

защото съм далече от родината.

Но днес за живите е мойта мъка,

че смехът им няма как да чуя ,

че по телефона вечер само за минута-

две си казваме, че се обичаме.

Дъждът отдавна спря и слънцето бавно изгрява.

Трябва да забравя за мъката сега,

защото трябва да се оцелява.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.