Носталгично
Дъждът отново се засели над града
и стана тъжно, мрачно, пусто.
Стаята потъна в тишина, дъждът
ритмично по перваза само чука.
И спомени връхлитат изведнъж,
пред мене - недопушена цигара,
албумите разлиствам със сълзи
и болката сърцето ми изгаря.
С усмивка ме гледат от там любими хора, вече починали.
Не мога да отида на гроба им сега ,
защото съм далече от родината.
Но днес за живите е мойта мъка,
че смехът им няма как да чуя ,
че по телефона вечер само за минута-
две си казваме, че се обичаме.
Дъждът отдавна спря и слънцето бавно изгрява.
Трябва да забравя за мъката сега,
защото трябва да се оцелява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Звезделина Василева Всички права запазени