Dec 31, 2009, 3:03 PM

Носталгично 

  Poetry
861 0 2

Дъждът отново се засели над града

и стана тъжно, мрачно, пусто. 

Стаята потъна в тишина, дъждът

ритмично по перваза само чука.

И спомени връхлитат изведнъж, 

пред мене - недопушена цигара,

албумите разлиствам със сълзи

и болката сърцето ми изгаря.

С усмивка ме гледат от там любими хора, вече починали. 

Не мога да отида на гроба им сега ,

защото съм далече от родината.

Но  днес за живите е мойта мъка,

че смехът им няма как да чуя ,

че по телефона вечер само за минута-

две си казваме, че се обичаме.

Дъждът отдавна спря и слънцето бавно изгрява.

Трябва да забравя за мъката сега,

защото трябва да се оцелява.

© Звезделина Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъжно, но много красиво!
  • Силен и докосващ сърцето, елегичен стих!
    Не забравяй никога, че животът е усилие, което винаги си струва!
    ВЪПРЕКИ ВСИЧКО БЪДИ!
Random works
: ??:??