Аз искам да се върна в безгрижното си детство,
да полетя като пеперуда над света
от приказки, игри и песни... и с необяснимото вълшебство
да потъна във забрава така до сутринта.
Море от спомени връхлита ме.
Въздишката ми е дълбока, но безспорно оправдана.
Как с лекота решавах сложни за дете въпроси -
житейски,
но за времето си крачех с невъобразим замах.
Бях усмихната, сега - неимоверно безразлична.
Смехът бе мойта слабост - изгубих някъде по пътя.
Мила, чувствена, лирична... В момента - толкова цинична. ...