19.02.2010 г., 11:52

Носталгично

606 0 0

Аз искам да се върна в безгрижното си детство,

да полетя като пеперуда над света

от приказки, игри и песни... и с необяснимото вълшебство

да потъна във забрава така до сутринта.

 

Море от спомени връхлита ме.

Въздишката ми е дълбока, но безспорно оправдана.

Как с лекота решавах сложни за дете въпроси -

житейски,

но за времето си крачех с невъобразим замах.

 

Бях усмихната, сега - неимоверно безразлична.

Смехът бе мойта слабост - изгубих някъде по пътя.

Мила, чувствена, лирична... В момента - толкова цинична.

Ужасът на сивотата направи ме безлична.

 

Защо си тръгна, мое детство?

Изчезна с тебе цялото вълшебство.

Не усещам вече бриза, не чувам и морето.

А птиците... небето...

 

Душата ми умира, потъва във дълбока бездна.

Изпълнена е с пустота, грозота... Аз чезна.

Спаси я, Обич! Лъч надежда, дай ù свобода!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...