13 may 2018, 0:47

Носталгично

1.2K 2 7

Как тиха е нощта

с балкон самотен,

потънал в мрака,

огрян от тъжната луна

с жена, която чака...

 

И как е тъмно

нощното небе

попило страст и ревност....

Къде ли бие твоето сърце

раздирано от безнадеждност?!

 

И няма лъч в нощта

отнела емоции, измяна

захвърлила сърцата ни

в различни светове

и нищо не оставила... в замяна...

 

март 2018 г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Още ли не си забравила,Нина?Животът продължава,нали?Не го пропускай зарад тая носталгия!...Попитай не само старило,ами и патило!...
  • Тъжничко, по толкова обикновен начин предадено. Хареса ми, Нинче!
  • Ей, Наде, Стойчо, Вики и Гавраил....дори и при щастливите любови има тъга, носталгия, неразбиране....Та ние сме хора- от плът и кръв, с емоции и сърца и всичко има! Благодаря ви от сърце, че ме прочетохте!
  • Нина,все пак е оставила носталгия.А и това е нещо.
    Поздрав!
  • Останала е обидата! Дано по-бързо мине при лирическата и не я застига отново! Поздрави, Нина!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...